Цитати

Проблемите никога на спират те просто се сменят и/или се обновяват.
Щастието идва с решаването на проблемите. Ключовата дума тук е „решаване“. Ако избягвате проблемите или си мислите, че нямате проблеми, животът ви ще стане мъка. Ако мислите, че имате проблеми, които не можете да решите, животът ви пак ще е мъка. Тайната рецепта е в решаването на проблемите, а не в това поначало да нямате проблеми.
За да сме щастливи, трябва да решаваме нещо.

Ние страдаме поради простата причина, че страданието е полезно в биологичния смисъл на думата. Това е любимият похват на природата, когато реши да внуши промяна. Достигнали сме развитие, при което сме свикнали до известна степен с незадоволството и несигурността, защото именно умерено незадоволеното и несигурно същество ще даде повече от себе си, за да намери нови начини и да оцелее. Настроени сме да изпитваме незадоволеност от всичко, което имаме, и сме доволни само от онова, което нямаме. Тази постоянна незадоволеност е карала нашия вид да се бори, да се стреми нагоре, да гради и завоюва. Така че не - болката и страданието не са грешка в човешката еволюция, а нейно свойство.

...самият живот е форма на страдание. Богатите страдат заради богатството си. Бедните страдат заради бедността си. Хората без семейство страдат, защото нямат семейство. Хората със семейство страдат заради семейството си. Хората, които гонят материалните удоволствия, страдат заради материалните си удоволствия. Хората, които се въздържат от материални удоволствия, страдат заради въздържанието си.
С това не искам да кажа, че всички страдания са еднакви. Някои, разбира се, са по-болезнени от други. Но всички ние така или иначе трябва да страдаме.

Всичко ценностно в живота се печели, като преодолявате свързаното с него негативно преживяване. Всеки опит да се избегне негатива, да се отхвърли, да се заглуши води до точно обратното. Избягването на страданието е форма на страдание. Избягването на усилието е форма на усилие. Да отречеш провала е провал. Прикриването на нещо срамно е само по себе си срамно.

Болката е неотменимо вплетена в тъканта на
живота и да се изтръгне е не само невъзможно, но и пагубно при опит да се отскубне се разплита цялата тъкан. Да се опитвате да избегнете болката означава, че ви пука за нея, и то много. И обратното, ако успеете да направи- те така, че да не ви пука за болката, никой не може да ви спре.

Интересното в Закона за обратното действие е, че той е наречен така и за това си има причина - условието да не ви пука работи само на задна. Щом преследването на позитивното е негатив, то тогава преследването на негативното генерира позитивното. Болката, която изпитвате във фитнеса, се превръща в здраве и енергия. Провалите в бизнеса в крайна сметка водят до по-добро разбиране за това какво е необходимо, за да се постигне успех. Способността да сте наясно със своите слабости парадоксално ви прави по-уверен и харизматичен за хората около вас. Болката, причинена от честната конфронтация, поражда най-голямото доверие и уважение в отношенията ви с околните. Страданието да се изправите срещу страховете и тревогите е онова, което ви позволява да наберете кураж и воля.

„Закон за обратното действие" - идеята, че колкото повече се опитвате постоянно да се чувствате по-добре, толкова по-недоволни ставате, защото самото преследване на каквото и да е просто подсилва факта, че то поначало ви липсва. Колкото и отчаяно да искате да станете богати, толкова по-бедни и безполезни се чувствате, независимо от това колко пари всъщност изкарвате. Колкото и отчаяно да ви се иска да сте по- секси и по-желани, толкова по-грозни ви се струва, че сте, независимо от външността ви. Колкото и отчаяно да искате да сте щастливи и обичани, толкова по-самотни и изплашени се чувствате, независимо от хората около вас. Колкото повече искате да постигнете духовно просветление, толкова по-егоцентрични и дребнави ставате в опитите си.

Желанието да натрупате повече позитивни житейски преживявания е само по себе си негативно преживяване. И колкото и парадоксално да звучи, приемането на негативното преживяване само по себе си е позитивно преживяване.

Омагьосаният кръг на ада се е превърнал в епидемия, която ни прави прекомерно стресирани, невротични и самосъжаляващи се същества.
Навремето дядо ви сигурно е имал такива моменти и си е казвал: „Абе днес наистина се чувствам като кравешко лайно. Но такъв е животът, какво да се прави. Я хващай лопатата и почвай да ринеш сено“.

„Колкото по-малко е кучето, толкова по-силно лае Увереният в себе си мъж не изпитва нужда да доказва, че е уверен в себе си. Богатата жена не изпитва нужда да убеждава другите, че е богата.
Или сте, или не сте. И ако непрекъснато си мечтаете за нещо, това означава отново и отново да подсилвате подсъзнателно убедеността, че реално не сте това нещо.

Хората и телевизионните реклами ви внушават, че ключът към добър живот е по-добра работа, по-внушителна кола, по-красива жена или джакузи с надуваем басейн за децата. Светът постоянно ви набива в съзнанието, че пътят към по-хубавия живот е повече, повече и още повече купувайте повече, изкарвайте повече пари, чукайте повече, бъдете нещо повече. Непрекъснато ви бомбардират с призиви да ви пука за какво ли не. Да ви пука дали ще имате нов телевизор. Да ви пука за това да си прекарате по-добре ваканцията от колегите си. Да ви пука дали да си купите нова украса за предния двор. Да ви пука дали да се сдобиете с нов селфи стик. Защо? Според мен, защото да ви пука за повече неща, е полезно за бизнеса.
И докато в добрия бизнес няма нищо лошо, проблемът се състои в това, че да ви пука за твърде много неща, е лошо за доброто ви психическо състояние. Защото се пристрастявате към безсъдържателното и фалшивото, принуждавате се да посвещавате живота си на преследването на някакъв мираж за щастие и доволство. Ключът към добрия живот е да не ви пука за това да трупате още и още, а да ви пука за това да имате по-малко, да ви пука само за истинските, належащите и важните неща.

Бък, сърцето е като гумена топка. Колкото и силно да е смачкано, то отскача и се възстановява.

Но животът е и едно непрекъснато прахосване.

- Дори и пътуване на десет хиляди левги започва с първа крачка - казват китайците, които за всяка ситуация имат винаги по една поговорка, с която обясняват всичко.

В Азия благодарността е по-обвързваща от договор.

Имах време и тишина: нещо толкова нужно, толкова естествено, но вече превърнато в лукс, който само малцина могат да си позволят.

Всяко място е находище. Достатъчно е да се потопиш в него. Да си дадеш време, да постоиш в една чайна и да погледаш минувачите, да застанеш в някой ъгъл на пазара, да отидеш да се подстрижеш и после да проследиш нишката на една макара, която може да се търкулне от една дума, от една среща, от приятеля на някой приятел на човек, когото тъкмо си срещнал, и най-неугледното, най-незначителното място на земята става огледало на света, прозорец към живота, картина на човечеството, пред която би могъл да спреш без повече нужда да ходиш другаде. Находището е точно там, където си: стига само да пораздълбаеш.

Жалко, защото има нещо успокояващо в това, да умреш, където си се родил, в стая, чиято миризма ти е позната, както и скърцането на вратата, гледката през прозореца. Да умреш там, където са умрели родителите ти, дядо ти и баба ти, където ще се родят внуците ти, е като да умреш по-малко.

Странно, но беше точно така и си казах, че в крайна сметка си в винаги така: фактът, че някой има задължения, че трябва да организира нещо, кара емоциите да заемат странично място, да се овладеят. Необходимостта от практичност забранява поддаването на чувствата. Затова има толкова ритуали, свързани със смъртта. Болката от загубата на скъп близък би била непоносима, ако човек не трябваше да мисли за погребението, как да се облече, каква музика да пусне. Всеки народ е изработил своите форми за отклоняване на вниманието.

Пътувал съм. А ако пък ми се случи да имам гроб, бих искал да е камък с вдлъбнатина, за да идват птичките да пият от нея, и с написано на него името, двете задължителни дати и думата "пътешественик".

Защото историята съществува само ако някой я разкаже.