Цитати на lena_j

Действие > Вдъхновение > Мотивация
Ако ви липсва мотивация да направите съществена промяна в живота си, направете нещо наистина каквото и да е и след това впрегнете реакцията спрямо това действие, за да ви мотивира.

И именно в тези минути на несигурност, на дълбоко отчаяние ние ставаме податливи на все по-упорито проникващо чувство на овластяване - започваме да вярваме, че заслужаваме да послъгваме по малко, за да постигнем своето, че другите заслужават да бъдат наказани, че ние заслужаваме да имаме онова, което искаме, и то понякога чрез насилие.
Това е пак законът за обратното действие - колкото повече се опитвате да бъдете сигурни в нещо, толкова по-неуверени и несигурни ще се почувствате.
Но обратното също е вярно колкото повече се оставяте на чувството на несигурност и незнание, толкова по-спокойно ще се чувствате, че знаете какво не знаете.
Несигурността ни помага да не съдим другите, тя замества излишните стереотипи и пристрастия, които обикновено чувстваме, когато видим някого по телевизията, в офиса или на улицата. Освен това несигурността ни освобождава от нуждата да съдим и себе си. Не знаем дали сме харесвани или не, не знаем колко привлекателни сме, не знаем колко потенциално преуспели можем да бъдем. Единственият начин да постигнем тези неща е да си останем неуверени в тях и да изчакаме да разберем от опит.

Проблемът тук се състои в това, че сигурността е не само непостижима, но че и преследването на сигурност често пъти може да доведе до по-голяма (и по-лоша) несигурност.
Много хора притежават непоклатима увереност в способностите си на работното място и в размера на заплатата, която би трябвало да получават. Но тази увереност ги кара да се чувстват по-зле, а не по-добре. Виждат как повишават другите преди тях и се чувстват пренебрегнати, недооценени и недоразбрани.

За да може човек да намира оправдание за ужасните неща, които върши с хората, трябва да изпитва непоклатима сигурност в собствената си правота, в собствените си вярвания. Расистите предприемат расистки действия, защото са сигурни в собственото си генетично превъзходство. Религиозните фанатици се взривяват и избиват десетки хора, защото са сигурни, че като мъченици в рая има запазено място за тях. Мъже изнасилват и измъчват жени, подтиквани от увереността, че имат права над тялото им. Лошите хора нито за миг не вярват, че те са лошите - по-скоро вярват това за другите.

Но може би отговорът е да вярваш по-малко на себе си. В края на краищата, ако сърцето и съзнанието ни са толкова ненадеждни, може би трябва повече да подлагаме на съмнение собствените си намерения и мотивации. Ако грешим през цялото време, тогава единственият логичен път за развитието ни не е ли самоналоженият скептицизъм и взискателното преразглеждане на собствените ни вярвания и възгледи?
Това може да звучи плашещо и саморазруши- телно. Но всъщност е точно обратното. Освен че е освобождаващо, това е и много по-безопасен вариант.

Е, значи, аз винаги греша непрекъснато за какво ли не, но точно затова животът ми става по-добър.
Развитието е един безкрайно повтарящ се процес. Когато научим нещо ново, не вървим от „грешно към „правилно“, а по-скоро от грешно към друго по-малко погрешно. И когато наумим нещо допълнително, вървим от по-малко погрешно към още по-малко погрешно от първото и така нататък. Винаги сме в процес на доближаване към истината и съвършенството, без обаче някога да стигаме до истината или съвършенството.

Вината е в минало време. Отговорността е в сегашно време. Вината произлиза от избор, който вече е бил направен в даден момент. Отговорността произлиза от избора, който правим в момента, във всяка секунда от деня ни.

"С голямата отговорност върви и голяма сила."
Колкото по-често избираме да поемаме отговорност в живота си, толкова по-голяма сила упражняваме в него. Поемането на отговорност за проблемите ни е първата стъпка към решаването им.

Има една проста истина, от която, веднъж осъзната, следва по-нататъшното усъвършенстване и развитие. Това е истината, че лично ние и никой друг сме отговорни за всичко в живота ни, независимо от външните обстоятелства.
Невинаги контролираме нещата, които ни се случват. Обаче винаги контролираме начина, по който интерпретираме онова, което ни се случва, както и собствената ни реакция.
Независимо дали изцяло го осъзнаваме или не, винаги сме отговорни за преживяванията си. Просто няма как да е иначе. Ако изберем съзнателно да не интерпретираме събитията в живота ни, това пак е интерпретация на събитията в живота ни. Ако изберем да не реагираме на събитията в живота ни, това все пак е реакция на събитията в живота ни.

Има една проста истина, от която, веднъж осъзната, следва по-нататъшното усъвършенстване и развитие. Това е истината, че лично ние и никой друг сме отговорни за всичко в живота ни, независимо от външните обстоятелства.
Невинаги контролираме нещата, които ни се случват. Обаче винаги контролираме начина, по който интерпретираме онова, което ни се случва, както и собствената ни реакция.
Независимо дали изцяло го осъзнаваме или не, винаги сме отговорни за преживяванията си. Просто няма как да е иначе. Ако изберем съзнателно да не интерпретираме събитията в живота ни, това пак е интерпретация на събитията в живота ни. Ако изберем да не реагираме на събитията в живота ни, това все пак е реакция на събитията в живота ни.

Има една проста истина, от която, веднъж осъзната, следва по-нататъшното усъвършенстване и развитие. Това е истината, че лично ние и никой друг сме отговорни за всичко в живота ни, независимо от външните обстоятелства.
Невинаги контролираме нещата, които ни се случват. Обаче винаги контролираме начина, по който интерпретираме онова, което ни се случва, както и собствената ни реакция.
Независимо дали изцяло го осъзнаваме или не, винаги сме отговорни за преживяванията си. Просто няма как да е иначе. Ако изберем съзнателно да не интерпретираме събитията в живота ни, това пак е интерпретация на събитията в живота ни. Ако изберем да не реагираме на събитията в живота ни, това все пак е реакция на събитията в живота ни.

Има една проста истина, от която, веднъж осъзната, следва по-нататъшното усъвършенстване и развитие. Това е истината, че лично ние и никой друг сме отговорни за всичко в живота ни, независимо от външните обстоятелства.
Невинаги контролираме нещата, които ни се случват. Обаче винаги контролираме начина, по който интерпретираме онова, което ни се случва, както и собствената ни реакция.
Независимо дали изцяло го осъзнаваме или не, винаги сме отговорни за преживяванията си. Просто няма как да е иначе. Ако изберем съзнателно да не интерпретираме събитията в живота ни, това пак е интерпретация на събитията в живота ни. Ако изберем да не реагираме на събитията в живота ни, това все пак е реакция на събитията в живота ни.

Както Фройд веднъж е казвал: „Някой ден като погледнете назад, годините, прекарани в мъки, ще ви се сторят най-хубави“.

Отхвърлянето на негативните емоции води до по-дълбоки и по-продължителни негативни емоции и до емоционални смущения. Постоянният позитивизъм е форма на отричане, а не на действително решаване на житейските проблеми, които, между другото, ако изберете верните критерии и ценности, ще ви дадат свежи сили и ще ви мотивират.
Наистина е много просто нещата се объркват, хората ни разстройват и стават инциденти.
Всичко това ни кара да се чувстваме отвратително. И в това няма нищо лошо. Негативните емоции са необходим елемент на емоционалното здраве. Да се отрича този негативизъм означава по-скоро да направите проблемите си постоянен спътник, отколкото да ги решите.

...проблем при надценяването на материалния успех е опасността той да се приоритизира над всички други ценности като например честност, ненасилие и съчувствие. Когато хората се оценяват не по тяхното поведение, а по символите на статуса, който са успели да придобият, тогава те не само са повърхностни, но вероятно са и негодници.

Удоволствието не е причина за щастие, а по-скоро ефект от него. Ако сте се справили както трябва с останалите неща (другите ценности и критерии), тогава удоволствието ще дойде само като страничен продукт.

Удоволствието е чудесно, но е много лоша ценност, която да слагаш на първо място в живота си. Питайте всеки наркоман в какво се превръща гонитбата за удоволствие. Питайте всеки прелюбодеец, който е разбил семейството си и изгубил връзка с децата си, дали накрая удоволствието го е направило щастлив. Попитайте всеки човек, който се е натъпкал до пръсване, как удоволствието му помага да си разреши проблемите. Удоволствието е фалшив бог. Изследванията показват, че хора, съсредоточили енергията си в търсене на лекомислени удоволствия, стават по-неспокойни, по-емоционално нестабилни и по-депресирани. Удоволствието е най-повърхностната форма на удовлетворение в живота и поради това най-лесната за постигане и най-лесната за губене.
Въпреки това удоволствието е най-продаваемата стока и ни се продава по двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. И ние се вкопчваме в него. Използваме го да заглушим проблемите си и да разсеем напрежението. Но удоволствието, безспорно необходимо в живота (в известни дози), само по себе си не е достатъчно.

Хората могат да мислят, че се чувстват самотни. Но ако се запитат защо се чувстват самотни, са склонни да започнат да обвиняват другите за това - те са дребнави, никой не е достатъчно готин или умен, за да ги разбере като по този начин още повече задълбочават проблема, вместо да потърсят начин да го разберат.
За много хора това минава за самоосъзнаване. Но ако успеят да надникнат по-дълбоко и да видят лежащите в основата ценности, ще им стане ясно, че техният първоначален анализ се е базирал на бягане от отговорност за собствените им проблеми, а не на неспособността да ги посочат. Ще разберат, че са вземали решения в преследване на временни удоволствия, които не създават истинско щастие.

Проблемите никога на спират те просто се сменят и/или се обновяват.
Щастието идва с решаването на проблемите. Ключовата дума тук е „решаване“. Ако избягвате проблемите или си мислите, че нямате проблеми, животът ви ще стане мъка. Ако мислите, че имате проблеми, които не можете да решите, животът ви пак ще е мъка. Тайната рецепта е в решаването на проблемите, а не в това поначало да нямате проблеми.
За да сме щастливи, трябва да решаваме нещо.

Ние страдаме поради простата причина, че страданието е полезно в биологичния смисъл на думата. Това е любимият похват на природата, когато реши да внуши промяна. Достигнали сме развитие, при което сме свикнали до известна степен с незадоволството и несигурността, защото именно умерено незадоволеното и несигурно същество ще даде повече от себе си, за да намери нови начини и да оцелее. Настроени сме да изпитваме незадоволеност от всичко, което имаме, и сме доволни само от онова, което нямаме. Тази постоянна незадоволеност е карала нашия вид да се бори, да се стреми нагоре, да гради и завоюва. Така че не - болката и страданието не са грешка в човешката еволюция, а нейно свойство.